Отново някой си отиде
Студена, бяла, празна стая,
безспирна тежка тишина.
Душата тръгва към безкрая,
а тялото на среща със пръстта.
Изгаря силна болка живите,
тъй дълго пари и не спира.
Тъга от загуба по близките,
дере в сърцето и пулсира.
** ** ** **
Какво ли всъщност е живота?
Път кратък, миг от вечността.
А истината крие се в душата
от там извира добро и обичта.
За малко тук сме на земята,
да минем по предначертаното.
Достойно да изпълним ролята
оценени според извървяното...
08.08.2006г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Ивет, Иво и Джейни.