Отново някой си отиде
Студена, бяла, празна стая,
безспирна тежка тишина.
Душата тръгва към безкрая,
а тялото на среща със пръстта.
Изгаря силна болка живите,
тъй дълго пари и не спира.
Тъга от загуба по близките,
дере в сърцето и пулсира.
** ** ** **
Какво ли всъщност е живота?
Път кратък, миг от вечността.
А истината крие се в душата
от там извира добро и обичта.
За малко тук сме на земята,
да минем по предначертаното.
Достойно да изпълним ролята
оценени според извървяното...
08.08.2006г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
Ивет, Иво и Джейни.
