8 ago 2006, 17:44  

Отново някой си отиде 

  Poesía
767 0 12

Студена, бяла, празна стая,
безспирна тежка тишина.
Душата тръгва към безкрая,
а тялото на среща със пръстта.


Изгаря силна болка живите,
тъй дълго пари и не спира.
Тъга от загуба по близките,
дере в сърцето и пулсира.

 

        ** ** ** **

 

Какво ли всъщност е живота?
Път кратък, миг от вечността.
А истината крие се в душата
от там извира добро и обичта.


За малко тук сме на земята,
да минем по предначертаното.
Достойно да изпълним ролята
оценени според извървяното...


08.08.2006г

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ивет, Иво и Джейни.
  • Много за малко сме Етчи!
    За толкова малко сме , а как някой успява за малкото време за обич да ни нарани с лъжи!?
    Поздравления за стиха!
  • Браво,Етчи!
  • Много хубав стих!
  • Благодаря ви !!!

    Усмивки
  • "Достойно да изпълним ролята
    и оценени според извървяното."

    Поздрав за текста!
  • Този стих ти е много хубав, Анета. Много, много ми хареса и като смисъл и като изграждане. Само си мисля, че след "и оценени според извървяното" трябва да има многоточие. Това е субективно, но след такова силно заключение има и момент на недовършена мисъл, а тя обича многоточията


  • Благодаря за коментарите приятели.
    Дарявате ми радост и усмивка с думите си.

    Поздрав и усмивка и от мен за вас.
  • Мъдър стих! Поздрав, Етчи!
  • За малко тук сме на земята,
    да минем по предначертаното.Достойно да изпълним ролята
    и оценени според извървяното.

    Познато,силно,истинско,Етчи!
    Много е хубаво!
  • Тъжен стих, Етчи! Но хубав!
    Дарявам ти усмивка
  • Тъжен стих!!! И със много размисъл!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??