29.05.2014 г., 14:35  

Отново поглед назад

459 0 1

Животът ми е една дълга лента,
която е протрита на места.
От хубавото получавах рента
и си попълвам свойта суета.

От лошото, записано във нея,
аз чувствам срам и празнота.
Животът ми не беше епопея,
а сбор голям от всякакви неща.

Не винаги аз съм вървял нагоре,
понякога от нещо съм се крил
и ако искрено ви отговоря,
не винаги добър човек съм бил!

Но винаги съм вярвал във Доброто
и в него винаги съм поглед впил...
Опитвах се да служа на живота
и  гадна мижитурка не съм бил!
   07.02.2014 г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ами, ако трябва да съм искрена - хареса ми всичко - освен последният стих. Някак си е твърде агресивен на фона и настроението, които създават предходните. Това е моето мнение...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...