29 мая 2014 г., 14:35  

Отново поглед назад

453 0 1

Животът ми е една дълга лента,
която е протрита на места.
От хубавото получавах рента
и си попълвам свойта суета.

От лошото, записано във нея,
аз чувствам срам и празнота.
Животът ми не беше епопея,
а сбор голям от всякакви неща.

Не винаги аз съм вървял нагоре,
понякога от нещо съм се крил
и ако искрено ви отговоря,
не винаги добър човек съм бил!

Но винаги съм вярвал във Доброто
и в него винаги съм поглед впил...
Опитвах се да служа на живота
и  гадна мижитурка не съм бил!
   07.02.2014 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ами, ако трябва да съм искрена - хареса ми всичко - освен последният стих. Някак си е твърде агресивен на фона и настроението, които създават предходните. Това е моето мнение...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...