7.06.2008 г., 22:43 ч.

Отново сам. 

  Поезия » Любовна
895 1 1
Облаци закриват синьото небе,
отпуснати остават моите ръце.
Ти просто си отиде,
оставяйки самотно моето сърце.

Небето вече не поглеждам,
в облак де не да видя твоя лик.
В моерто вече аз не се заслушам,
в безкрая да не да чуя твоя вик.

С какво, не знам, аз нараних те,
живели - казаваш - сме в различни светове.
Скучно ти било с мене,
искала си веселби и викове.

Добре, отивай, аз те пускам,
живей както ти намериш за добре.
Но знай, живота твой и аз напускам,
ще страда не само моето сърце.

Какво ли аз не бих направил,
за да се върнеш пак при мен.
Какви ли аз не бих ти казал,
за да останеш в моя ден.

Живота аз обикнах,
когато той доведе те при мен.
И после двойно го намразих,
задето те отне от мен.

Защо ли имах аз надежди?
Защо ли нямах страхове?
Защо, защо ли подарих ти тези
съкровенни стихове?!...

© Христо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защо ли имах аз надежди?
    Защо ли нямах страхове?
    Защо, защо ли подарих ти тези
    съкровенни стихове?!...

    Защото си обичал..

    Поздрави Хубав стих!
Предложения
: ??:??