Risteto (Христо)
9 7
Jun 7, 2008, 10:43 PM

Отново сам. 

  Poetry » Love
5.0 (2)
1004 1 1
Облаци закриват синьото небе,
отпуснати остават моите ръце.
Ти просто си отиде,
оставяйки самотно моето сърце.
Небето вече не поглеждам,
в облак де не да видя твоя лик.
В моерто вече аз не се заслушам,
в безкрая да не да чуя твоя вик.
С какво, не знам, аз нараних те,
живели - казаваш - сме в различни светове.
Скучно ти било с мене,
искала си веселби и викове. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо All rights reserved.

Random works
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Снежни вълшебства
    Снежни вълшебства
  • Burns Their Eyelids
    Solitude in the dark of a room Somewhere scars are the lids of sleeping wounds Ingrown, craving to w...
  • Яким (Яким Дянков) Home
    The home is where my heart belongs. Within her eyes it lays and makes me long to stay, to feel the w...
  • SoulBansha (F. G. R.) First lesson
    Calm down little child; take a breath and look at me: nothing is impossible! The first lesson is alw...

More works »