Отново сам.
Облаци закриват синьото небе,
отпуснати остават моите ръце.
Ти просто си отиде,
оставяйки самотно моето сърце.
Небето вече не поглеждам,
в облак де не да видя твоя лик.
В моерто вече аз не се заслушам,
в безкрая да не да чуя твоя вик.
С какво, не знам, аз нараних те,
живели - казаваш - сме в различни светове.
Скучно ти било с мене,
искала си веселби и викове.
Добре, отивай, аз те пускам,
живей както ти намериш за добре.
Но знай, живота твой и аз напускам,
ще страда не само моето сърце.
Какво ли аз не бих направил,
за да се върнеш пак при мен.
Какви ли аз не бих ти казал,
за да останеш в моя ден.
Живота аз обикнах,
когато той доведе те при мен.
И после двойно го намразих,
задето те отне от мен.
Защо ли имах аз надежди?
Защо ли нямах страхове?
Защо, защо ли подарих ти тези
съкровенни стихове?!...
отпуснати остават моите ръце.
Ти просто си отиде,
оставяйки самотно моето сърце.
Небето вече не поглеждам,
в облак де не да видя твоя лик.
В моерто вече аз не се заслушам,
в безкрая да не да чуя твоя вик.
С какво, не знам, аз нараних те,
живели - казаваш - сме в различни светове.
Скучно ти било с мене,
искала си веселби и викове.
Добре, отивай, аз те пускам,
живей както ти намериш за добре.
Но знай, живота твой и аз напускам,
ще страда не само моето сърце.
Какво ли аз не бих направил,
за да се върнеш пак при мен.
Какви ли аз не бих ти казал,
за да останеш в моя ден.
Живота аз обикнах,
когато той доведе те при мен.
И после двойно го намразих,
задето те отне от мен.
Защо ли имах аз надежди?
Защо ли нямах страхове?
Защо, защо ли подарих ти тези
съкровенни стихове?!...
© Христо All rights reserved.
Хубав стих!