fallenangel91 (Мария)
8 19
17.11.2007 г., 18:31 ч.

Отново сама 

  Поезия » Любовна
978 0 8
Навън е нощ и пак вали,
но дали дъждът ще скрие
моите сълзи. Седя си аз
в тъмната ми стая и
отново при мене цари
тишината. Самотата пак
обгърнала ме е с ледени
ръце и чувствам как остра
болка пронизва моето сърце.
Къде отидоха нашите мечти?
Всички твои обещания се
оказаха лъжи. Не заслужаваш
нито една сълза от моите
кафяви очи. Ще дойде ден,
в който ще искаш да ти 
простя и аз ще го сторя,
защото няма безгрешни
хора на тази земя. Но
може би това ще си останат
само мисли, които като птици
прелитат в моята глава, а
дъждът навън се усилва
и с него и моята тъга.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много красиво но ми се струва че момчетата
    плачат за теб а не ти за тях!страхотен стих браво 6
  • Е,Миме!Как ше си сама бе???Я виж ква си ми хубава!Няма начин да останеш сама Иначе стихчето е екстра!
  • С хубаво стихотворение идваш.
    С много обич.
  • БРАВО,ДОБРЕ ДОШЛА , И ТИ ИМАШ КАКВО ДА ДАДЕШ ТУК
  • Благодаря
  • Сега видях,че си новичка.
    Добре дошла!
    Пожелавам ти да зарадваш всички със своя талант!!!
  • не 6 аз давам 7+ боже колко отоговаря на мен самата
  • Чувствено и красиво, какво повече да кажа...много ми хареса, миличка!
    Поздрави и нека щастието бди над теб! 6+
Предложения
: ??:??