Отново сама
Навън е нощ и пак вали,
но дали дъждът ще скрие
моите сълзи. Седя си аз
в тъмната ми стая и
отново при мене цари
тишината. Самотата пак
обгърнала ме е с ледени
ръце и чувствам как остра
болка пронизва моето сърце.
Къде отидоха нашите мечти?
Всички твои обещания се
оказаха лъжи. Не заслужаваш
нито една сълза от моите
кафяви очи. Ще дойде ден,
в който ще искаш да ти
простя и аз ще го сторя,
защото няма безгрешни
хора на тази земя. Но
може би това ще си останат
само мисли, които като птици
прелитат в моята глава, а
дъждът навън се усилва
и с него и моята тъга.
но дали дъждът ще скрие
моите сълзи. Седя си аз
в тъмната ми стая и
отново при мене цари
тишината. Самотата пак
обгърнала ме е с ледени
ръце и чувствам как остра
болка пронизва моето сърце.
Къде отидоха нашите мечти?
Всички твои обещания се
оказаха лъжи. Не заслужаваш
нито една сълза от моите
кафяви очи. Ще дойде ден,
в който ще искаш да ти
простя и аз ще го сторя,
защото няма безгрешни
хора на тази земя. Но
може би това ще си останат
само мисли, които като птици
прелитат в моята глава, а
дъждът навън се усилва
и с него и моята тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
Иначе стихчето е екстра!
