Nov 17, 2007, 6:31 PM

Отново сама 

  Poetry » Love
1131 0 8
Навън е нощ и пак вали,
но дали дъждът ще скрие
моите сълзи. Седя си аз
в тъмната ми стая и
отново при мене цари
тишината. Самотата пак
обгърнала ме е с ледени
ръце и чувствам как остра
болка пронизва моето сърце.
Къде отидоха нашите мечти?
Всички твои обещания се
оказаха лъжи. Не заслужаваш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??