Отново самота...

10.08.2008 г., 0:14 ч.

Поезия » Любовна

673 0 2

Няма да плача, защото знам, че може би предстоят хубави неща,

но ще крия в душата си малко тъга,

ще си страдам самотна в нощта,

няма да ти казвам повече нищо за любовта.

Но знай, боли ме повече от всякога досега,

сякаш няма нищо хубаво вече на света.

Много цветове, а аз виждам само тъмнина,

слънцето грее, а аз усещам само студенина.

Боли! Боли, каква болка е в сърцето,

и как тъмно ми се вижда небето,

студена, мрачна е земята,

колко лошо нещо е самотата.

Да си с някой, а да се чувстваш сам,

това ли е краят, кажи ми да знам.

О, Господи! Спри да наказваш моята душа,

допусни топлината, разчупи леда,

позволи отново усмивката да грее на моето лице,

позволи щастието да се върне в моето сърце.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.