Отново самота...
Няма да плача, защото знам, че може би предстоят хубави неща,
но ще крия в душата си малко тъга,
ще си страдам самотна в нощта,
няма да ти казвам повече нищо за любовта.
Но знай, боли ме повече от всякога досега,
сякаш няма нищо хубаво вече на света.
Много цветове, а аз виждам само тъмнина,
слънцето грее, а аз усещам само студенина.
Боли! Боли, каква болка е в сърцето,
и как тъмно ми се вижда небето,
студена, мрачна е земята,
колко лошо нещо е самотата.
Да си с някой, а да се чувстваш сам,
това ли е краят, кажи ми да знам.
О, Господи! Спри да наказваш моята душа,
допусни топлината, разчупи леда,
позволи отново усмивката да грее на моето лице,
позволи щастието да се върне в моето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
