Къде съм аз, къде си ти?

Не знам къде си, но аз съм тук,

погледни.

"Не те желая" излъжи

и отново скучна ти ме наречи.

Къде изнизаха се две години,

къде отиде нашта топлина?

Къде остана твоята потребност,

защо намесва се ново чувство на вина?

Защо да тичам боса под дъжда,

защо да гоня твоя топъл гръб?

Ще бягам, но далеч от теб,

сама,

ще бягам бясно и далеч от тебе, скръб.

Ще мина през всичко, от което ме е страх.

Ще бягам нощем, сякаш водена от грях.

Ще бягам от тъга и суета,

ще бягам от отражението на любовта.

Избягах, но превърнах се в беда,

или в бродница, надмогнала скръбта.

Не е така.

От бягане не се познавам,

а скръбта във мене заживя,

пресрещна ме на ъгъла на двора

и прошепна ми: "Отново си сама.".