5.08.2007 г., 10:01

отново сълзи

722 0 1
Вали в очите ми отново
и аз не знам за кой ли път.
Сълзите вече изпреварват
чувствата, още преди те да се появят.
От радост ли, от болка ли
аз плача, не знам - може би и двете.
А май привикнах да си плача,
дори когато искам да се смея.
Дали щастлива съм, че го направих.
Или тъжа, че пак някого загубих.
Но аз отидох си, защото те обичах.
В началото и ти се чувстваше така,
но нещо стана с теб, не те виня.
Аз още те обичам, ти го знаеш.
За теб горях и още аз горя. Но
в теб дори и пламък не остана,
не остана и искра.
Не си щастлив със мене вече,
върви си, няма да те спра.
Безразличният ти поглед ме убива
повече от всичко до сега.
Върви си, аз ще се справя.
Нали научи ме да се държа.
Хайде, тръгвай, не спирай.
Някоя те чака в нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...