5 ago 2007, 10:01

отново сълзи

  Poesía
720 0 1
Вали в очите ми отново
и аз не знам за кой ли път.
Сълзите вече изпреварват
чувствата, още преди те да се появят.
От радост ли, от болка ли
аз плача, не знам - може би и двете.
А май привикнах да си плача,
дори когато искам да се смея.
Дали щастлива съм, че го направих.
Или тъжа, че пак някого загубих.
Но аз отидох си, защото те обичах.
В началото и ти се чувстваше така,
но нещо стана с теб, не те виня.
Аз още те обичам, ти го знаеш.
За теб горях и още аз горя. Но
в теб дори и пламък не остана,
не остана и искра.
Не си щастлив със мене вече,
върви си, няма да те спра.
Безразличният ти поглед ме убива
повече от всичко до сега.
Върви си, аз ще се справя.
Нали научи ме да се държа.
Хайде, тръгвай, не спирай.
Някоя те чака в нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...