Aug 5, 2007, 10:01 AM

отново сълзи

  Poetry
717 0 1
Вали в очите ми отново
и аз не знам за кой ли път.
Сълзите вече изпреварват
чувствата, още преди те да се появят.
От радост ли, от болка ли
аз плача, не знам - може би и двете.
А май привикнах да си плача,
дори когато искам да се смея.
Дали щастлива съм, че го направих.
Или тъжа, че пак някого загубих.
Но аз отидох си, защото те обичах.
В началото и ти се чувстваше така,
но нещо стана с теб, не те виня.
Аз още те обичам, ти го знаеш.
За теб горях и още аз горя. Но
в теб дори и пламък не остана,
не остана и искра.
Не си щастлив със мене вече,
върви си, няма да те спра.
Безразличният ти поглед ме убива
повече от всичко до сега.
Върви си, аз ще се справя.
Нали научи ме да се държа.
Хайде, тръгвай, не спирай.
Някоя те чака в нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...