Aug 5, 2007, 10:01 AM

отново сълзи

  Poetry
721 0 1
Вали в очите ми отново
и аз не знам за кой ли път.
Сълзите вече изпреварват
чувствата, още преди те да се появят.
От радост ли, от болка ли
аз плача, не знам - може би и двете.
А май привикнах да си плача,
дори когато искам да се смея.
Дали щастлива съм, че го направих.
Или тъжа, че пак някого загубих.
Но аз отидох си, защото те обичах.
В началото и ти се чувстваше така,
но нещо стана с теб, не те виня.
Аз още те обичам, ти го знаеш.
За теб горях и още аз горя. Но
в теб дори и пламък не остана,
не остана и искра.
Не си щастлив със мене вече,
върви си, няма да те спра.
Безразличният ти поглед ме убива
повече от всичко до сега.
Върви си, аз ще се справя.
Нали научи ме да се държа.
Хайде, тръгвай, не спирай.
Някоя те чака в нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...