Отново те предадох!
Прости ми.
Вратата отворих.
Вчера пак дойде.
Видяхме се.
За кратко.
Но остави спомени във мен.
Не мога да забравя.
Помня.
Какво ми шептеше
тихо в нощта.
Знам, че така предавам -
теб и голямата ти доброта.
Безсилна съм.
Като магия
ме влече.
Побърква ме.
Като стихия.
Отравя ме.
До болка.
Не съм същият човек.
Спаси ме.
Искам да живея.
И да не идва при мен.
Тормози ме
и осквернява
всички добри мисли за теб.
Безсилна съм
и се поддавам.
Пак ще ме навести ревността.
Ще и отворя вратата.
Не ще се опазя.
Не ме изоставяй,
че ще ме погуби тя.
Вратата отворих.
Вчера пак дойде.
Видяхме се.
За кратко.
Но остави спомени във мен.
Не мога да забравя.
Помня.
Какво ми шептеше
тихо в нощта.
Знам, че така предавам -
теб и голямата ти доброта.
Безсилна съм.
Като магия
ме влече.
Побърква ме.
Като стихия.
Отравя ме.
До болка.
Не съм същият човек.
Спаси ме.
Искам да живея.
И да не идва при мен.
Тормози ме
и осквернява
всички добри мисли за теб.
Безсилна съм
и се поддавам.
Пак ще ме навести ревността.
Ще и отворя вратата.
Не ще се опазя.
Не ме изоставяй,
че ще ме погуби тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
