Отново те предадох!
Прости ми.
Вратата отворих.
Вчера пак дойде.
Видяхме се.
За кратко.
Но остави спомени във мен.
Не мога да забравя.
Помня.
Какво ми шептеше
тихо в нощта.
Знам, че така предавам -
теб и голямата ти доброта.
Безсилна съм.
Като магия
ме влече.
Побърква ме.
Като стихия.
Отравя ме.
До болка.
Не съм същият човек.
Спаси ме.
Искам да живея.
И да не идва при мен.
Тормози ме
и осквернява
всички добри мисли за теб.
Безсилна съм
и се поддавам.
Пак ще ме навести ревността.
Ще и отворя вратата.
Не ще се опазя.
Не ме изоставяй,
че ще ме погуби тя.
Вратата отворих.
Вчера пак дойде.
Видяхме се.
За кратко.
Но остави спомени във мен.
Не мога да забравя.
Помня.
Какво ми шептеше
тихо в нощта.
Знам, че така предавам -
теб и голямата ти доброта.
Безсилна съм.
Като магия
ме влече.
Побърква ме.
Като стихия.
Отравя ме.
До болка.
Не съм същият човек.
Спаси ме.
Искам да живея.
И да не идва при мен.
Тормози ме
и осквернява
всички добри мисли за теб.
Безсилна съм
и се поддавам.
Пак ще ме навести ревността.
Ще и отворя вратата.
Не ще се опазя.
Не ме изоставяй,
че ще ме погуби тя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Все права защищены
