Отново тук, под дървото стоя,

и празен поглед отпращам към звездите.

Сърцето още обича, но силно тъжи,

а болката не иска да отмине.

Отново съм тук и си мисля за теб,

и за красивите лъжи, които изрече.

Мисля си, колко съм наивна

и как отново бих ти повярвала.

Как отново бих те прегърнала,

целунала и желала.

Искам да не бе ме излъгал -

да ме обичаш така, както аз теб.

Да ме целуваш така, както аз теб.

Не искам чак толкова много, нали?

Само малко любов...

Любов за разбитото сърце,

лепило за малките парченца.

Целувка за студените устни,

милувка за едно момиче.

Не е толкоз много, просто парченце обич.

Малка частица за окървавената ми душа.

Дай ми лекарството и не забравяй за мен,