Aug 15, 2008, 8:54 AM

Отново тук

  Poetry
1.5K 0 1
 

Отново тук, под дървото стоя,

и празен поглед отпращам към звездите.

Сърцето още обича, но силно тъжи,

а болката не иска да отмине.

Отново съм тук и си мисля за теб,

и за красивите лъжи, които изрече.

Мисля си, колко съм наивна

и как отново бих ти повярвала.

Как отново бих те прегърнала,

целунала и желала.

Искам да не бе ме излъгал -

да ме обичаш така, както аз теб.

Да ме целуваш така, както аз теб.

Не искам чак толкова много, нали?

Само малко любов...

Любов за разбитото сърце,

лепило за малките парченца.

Целувка за студените устни,

милувка за едно момиче.

Не е толкоз много, просто парченце обич.

Малка частица за окървавената ми душа.

Дай ми лекарството и не забравяй за мен,

защото без теб е самотен моят ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...