15 авг. 2008 г., 08:54

Отново тук

1.5K 0 1
 

Отново тук, под дървото стоя,

и празен поглед отпращам към звездите.

Сърцето още обича, но силно тъжи,

а болката не иска да отмине.

Отново съм тук и си мисля за теб,

и за красивите лъжи, които изрече.

Мисля си, колко съм наивна

и как отново бих ти повярвала.

Как отново бих те прегърнала,

целунала и желала.

Искам да не бе ме излъгал -

да ме обичаш така, както аз теб.

Да ме целуваш така, както аз теб.

Не искам чак толкова много, нали?

Само малко любов...

Любов за разбитото сърце,

лепило за малките парченца.

Целувка за студените устни,

милувка за едно момиче.

Не е толкоз много, просто парченце обич.

Малка частица за окървавената ми душа.

Дай ми лекарството и не забравяй за мен,

защото без теб е самотен моят ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...