15.06.2008 г., 14:37

Отново тук! (Посветено на 12"а" клас, випуск 2008,СОУ"Вичо Грънчаров", гр.Г.О.)

1.4K 0 7

Заобикалям бъдещите дни...
Устремена пак назад се втурвам…
Търся отново спомени едни,
които в сърцето още съществуват.


През ключалката стара наднича детето -
насядали усмивки коленичат...
Да, отново тук ще се срещнем, където
разпилени чувствата тичат…


 


Не чувате ли шепот познат?
Тук спят отминали караници и обиди!
Но често братът спори със брат
докато грешката в себе си види…

 


Не виждате ли дните повалени
Върху прашните чинове. Боли!
Душите ни са вече калени…
Но искаме още уроци, нали?


 

Отново тук да се срещнем
Аз ще ви чакам. (Вечност цяла.)
Направихме огромна грешка
задето обикнахме се на раздяла…

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, много сте мили. Съзнавам, че това не е най-доброто ми стихотворение, но е емоционално. Да, обикнахме се чак на раздяла, защото за тези 5 години преминахме през хиляди караници и сплетни. И чак сеха осъзнаваме, че се обичаме и сме по-сплутени от преди.

    Радо, първо се научи да се държиш възпитано и да пишеш правилно, после коментирай чуждите писания. Нямащ нито 1 твое публикувано творение, така че не ми се прави на голям разбирач.
  • много тъпо...бих казал отвратително....никакъв смисъл, слаби думи и ужасен ритъм ако въобще го има !
  • Интересно поднесен стих...
    Поздрави!
  • Чудесно и топло, с любов - поздравления от бивша ученичка
    от същото незабравимо училище - прегръщам всички ви!!!!
    НА ДОБЪР ЧАС!!!
  • Прекрасна емоция...и снимки и стих...!
    Браво, Светослава.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...