Заобикалям бъдещите дни...
Устремена пак назад се втурвам…
Търся отново спомени едни,
които в сърцето още съществуват.
През ключалката стара наднича детето -
насядали усмивки коленичат...
Да, отново тук ще се срещнем, където
разпилени чувствата тичат…
Не чувате ли шепот познат?
Тук спят отминали караници и обиди!
Но често братът спори със брат
докато грешката в себе си види…
Не виждате ли дните повалени
Върху прашните чинове. Боли!
Душите ни са вече калени…
Но искаме още уроци, нали?
Отново тук да се срещнем
Аз ще ви чакам. (Вечност цяла.)
Направихме огромна грешка
задето обикнахме се на раздяла…
© Сиси Валентинова Всички права запазени
Радо, първо се научи да се държиш възпитано и да пишеш правилно, после коментирай чуждите писания. Нямащ нито 1 твое публикувано творение, така че не ми се прави на голям разбирач.