Jun 15, 2008, 2:37 PM

Отново тук! (Посветено на 12"а" клас, випуск 2008,СОУ"Вичо Грънчаров", гр.Г.О.)

  Poetry
1.4K 0 7

Заобикалям бъдещите дни...
Устремена пак назад се втурвам…
Търся отново спомени едни,
които в сърцето още съществуват.


През ключалката стара наднича детето -
насядали усмивки коленичат...
Да, отново тук ще се срещнем, където
разпилени чувствата тичат…


 


Не чувате ли шепот познат?
Тук спят отминали караници и обиди!
Но често братът спори със брат
докато грешката в себе си види…

 


Не виждате ли дните повалени
Върху прашните чинове. Боли!
Душите ни са вече калени…
Но искаме още уроци, нали?


 

Отново тук да се срещнем
Аз ще ви чакам. (Вечност цяла.)
Направихме огромна грешка
задето обикнахме се на раздяла…

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, много сте мили. Съзнавам, че това не е най-доброто ми стихотворение, но е емоционално. Да, обикнахме се чак на раздяла, защото за тези 5 години преминахме през хиляди караници и сплетни. И чак сеха осъзнаваме, че се обичаме и сме по-сплутени от преди.

    Радо, първо се научи да се държиш възпитано и да пишеш правилно, после коментирай чуждите писания. Нямащ нито 1 твое публикувано творение, така че не ми се прави на голям разбирач.
  • много тъпо...бих казал отвратително....никакъв смисъл, слаби думи и ужасен ритъм ако въобще го има !
  • Интересно поднесен стих...
    Поздрави!
  • Чудесно и топло, с любов - поздравления от бивша ученичка
    от същото незабравимо училище - прегръщам всички ви!!!!
    НА ДОБЪР ЧАС!!!
  • Прекрасна емоция...и снимки и стих...!
    Браво, Светослава.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...