Отново за луната...

6.12.2006 г., 16:30 ч.

Поезия » Бели стихове

5.0 / 1

923 0 6

Луната - горда и могъща,
аз - свита и безпомощна.
Слушаме...
трополящи сенки по терасите -
все така сънливи и немощни.
Чувам стъпки -
пропити с мастило,
хрипливи глътки -
в дима има нещо изгнило!
Някой пали цигара,
някой мисли за себе си.
Някой с някого се кара, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Сватбени послания
Да можех...

на Йоана Да можех да възвърна младостта, бих паднал ничком в твоите нозе. Оставил бих се в лудост на...
И кокошката е птица

Търпението облаци събира, смирението – ежедневна смърт. Живуркайки душата ми умира. Човек съм, а чов...
Еквидистантна проекция

Дели ни бездната на Времето със върхове на многоъгълници от мечти и области на звездност... Самотно ...

Още произведения »