Сърцето ми разцепено на две кърви,
усещам как жарта го пари
и бледи есенни сълзи
потичат от кладенците стари.
А розов лист
от пъпката на роза
играе роля на постеля
и в него час по час
падат капки от студ и мраз.
От комина черен
пушек сив излиза,
а по ръжена меден
червилото остава.
И после върху лист хартия
отпечатък блед се отразява
и след саждите червени
подписа си завъртявам
и с целувка аз за сбогом
щастие ти пожелавам,
че сърцето ми строшено
от сълзи е вледенено.
© Галя Георгиева Всички права запазени