2.01.2008 г., 18:28

Отплата

634 0 2

Къде отиде светлината дневна?

Изчезна в миг, къде – не знам,

без да успея даже да погледна,

изгасна слънцето в небесния таван.

 

Луната също нейде там изчезна,

потъна в мрака и дори,

и синевата морска, неугледна,

полята, и красивите гори.

 

И месеци наред, за мен тъй беше,

тъй тъмна светлата Земя,

И светна изведнъж, че грях платих си вече,

чрез слепота спасих се, виждам, аз сега!


 

                                                                                           15.08.2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът така ни приветства с "Добре дошли"...
  • Платил си цената на грешната ни човешка природа. И се е родил прекрасен стих от това ЧНГ, много усмивки и светли Луни през новата година!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...