Къде отиде светлината дневна?
Изчезна в миг, къде – не знам,
без да успея даже да погледна,
изгасна слънцето в небесния таван.
Луната също нейде там изчезна,
потъна в мрака и дори,
и синевата морска, неугледна,
полята, и красивите гори.
И месеци наред, за мен тъй беше,
тъй тъмна светлата Земя,
И светна изведнъж, че грях платих си вече,
чрез слепота спасих се, виждам, аз сега!
15.08.2003г.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
ЧНГ, много усмивки и светли Луни през новата година!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
