Къде отиде светлината дневна?
Изчезна в миг, къде – не знам,
без да успея даже да погледна,
изгасна слънцето в небесния таван.
Луната също нейде там изчезна,
потъна в мрака и дори,
и синевата морска, неугледна,
полята, и красивите гори.
И месеци наред, за мен тъй беше,
тъй тъмна светлата Земя,
И светна изведнъж, че грях платих си вече,
чрез слепота спасих се, виждам, аз сега!
15.08.2003г.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
ЧНГ, много усмивки и светли Луни през новата година!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
