2 ene 2008, 18:28

Отплата

  Poesía
638 0 2

Къде отиде светлината дневна?

Изчезна в миг, къде – не знам,

без да успея даже да погледна,

изгасна слънцето в небесния таван.

 

Луната също нейде там изчезна,

потъна в мрака и дори,

и синевата морска, неугледна,

полята, и красивите гори.

 

И месеци наред, за мен тъй беше,

тъй тъмна светлата Земя,

И светна изведнъж, че грях платих си вече,

чрез слепота спасих се, виждам, аз сега!


 

                                                                                           15.08.2003г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Животът така ни приветства с "Добре дошли"...
  • Платил си цената на грешната ни човешка природа. И се е родил прекрасен стих от това ЧНГ, много усмивки и светли Луни през новата година!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...