2 ene 2008, 18:28

Отплата

  Poesía
637 0 2

Къде отиде светлината дневна?

Изчезна в миг, къде – не знам,

без да успея даже да погледна,

изгасна слънцето в небесния таван.

 

Луната също нейде там изчезна,

потъна в мрака и дори,

и синевата морска, неугледна,

полята, и красивите гори.

 

И месеци наред, за мен тъй беше,

тъй тъмна светлата Земя,

И светна изведнъж, че грях платих си вече,

чрез слепота спасих се, виждам, аз сега!


 

                                                                                           15.08.2003г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Животът така ни приветства с "Добре дошли"...
  • Платил си цената на грешната ни човешка природа. И се е родил прекрасен стих от това ЧНГ, много усмивки и светли Луни през новата година!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....