2 ene 2008, 18:28

Отплата

  Poesía
641 0 2

Къде отиде светлината дневна?

Изчезна в миг, къде – не знам,

без да успея даже да погледна,

изгасна слънцето в небесния таван.

 

Луната също нейде там изчезна,

потъна в мрака и дори,

и синевата морска, неугледна,

полята, и красивите гори.

 

И месеци наред, за мен тъй беше,

тъй тъмна светлата Земя,

И светна изведнъж, че грях платих си вече,

чрез слепота спасих се, виждам, аз сега!


 

                                                                                           15.08.2003г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Животът така ни приветства с "Добре дошли"...
  • Платил си цената на грешната ни човешка природа. И се е родил прекрасен стих от това ЧНГ, много усмивки и светли Луни през новата година!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...