17.07.2008 г., 11:20

Отплаване

971 0 4
Отплаване

Не отплавай с лодката на есента,
защото е продънена от дъждовете.
И на страховете тежестта
чака отговор, но безответен.

Не отплавай днес! Нито пък утре!
Не напускай моето пристанище усамотяло.
Пътят е тежък. Пътят е труден,
а морето е силно, макар осиротяло.

Не спускай платната! Не ще са ти нужни,
понеже си нямаш посока и цел.
А помниш ли пътеките теменужни,
по които някога бях те повел?

Не тръгвай! Не тръгвай все още
през морето на нашата страст,
чийто прилив чакахме нощем
и давехме се във морски контраст!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...