Jul 17, 2008, 11:20 AM

Отплаване

  Poetry » Love
973 0 4
Отплаване

Не отплавай с лодката на есента,
защото е продънена от дъждовете.
И на страховете тежестта
чака отговор, но безответен.

Не отплавай днес! Нито пък утре!
Не напускай моето пристанище усамотяло.
Пътят е тежък. Пътят е труден,
а морето е силно, макар осиротяло.

Не спускай платната! Не ще са ти нужни,
понеже си нямаш посока и цел.
А помниш ли пътеките теменужни,
по които някога бях те повел?

Не тръгвай! Не тръгвай все още
през морето на нашата страст,
чийто прилив чакахме нощем
и давехме се във морски контраст!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...