Fgttn (Няма значение)
116 122
20.01.2008 г., 20:06 ч.

Отражение 

  Поезия
549 0 2

Болка ужасна гърдите ти раздира
и страшен писък в ушите ти звучи,
грозно грачи и заканно ти повтаря,
че това вече не си същият ти.

 

Момиче насреща в огледалото плаче,
сълзи реди без да може да спре,
а аз не знам какво да й кажа,
за да се почувства по-добре!

 

Защото нейното "аз" я убива,
отвътре с ножове остри я дере,
и милата, без сили накрая остава,
без нищо остава, без дори да разбере.

 

Ето, така за миг всичко изчезва,
погледът стар изведъж се замъгли,
парата по огледалото я няма,
а момичето още там стои...

 

Тогава видях себе си в нея,
аз бях момичето, умиращо в тъга,
мои бяха болката и крясъците,
моя беше всяка една сълза...

© Няма значение Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??