Къде ще ме отведеш днес? 

Мило мое отражение

Колко имаме да си говорим с теб

и за времето и за безвремие

И аз знам къде да те намеря винаги

И не търся отговори в теб

а те моля само за разбиране

само за да мога и да знам

че и аз съм някой, някоя

че и аз понякога съм там

в отражението и във блясъка

на моето сегашно аз. 

И тук римата ми бяга нещо

както споменът за мойто аз

но за теб си спомням често

и поглеждам те отново аз 

и докосвам нещо доста хладно

и си мисля ляво, дясно 

Всъщност има ли значение 

щом във лунапарка има също

твои братя и сестри

но строени са нагъсто и 

послъгват

но дали?