25.03.2007 г., 17:41

ОТРОНЕН МИГ

1.3K 0 24

Докосвай ме... повярвай, че съм истинска.

Във страстен танц телата да танцуват.

Разпалваща жарава съм  разпръсната,

безброй искрици в тебе ще палуват.

Усмихвай се... разказвай ми със устните,

с целувки нежни бавно ме изричай.

Докосвайки,  рисувай ме със пръстите,

в очите мои трепетно надничай.

Обичай ме... във тази нощ единствена,

след изгрева ще бъда парещ  спомен.

Повярвай ми, във този час съм искрена.

“Обичам те”... прошепвам в миг отронен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...