25.03.2007 г., 17:41

ОТРОНЕН МИГ

1.3K 0 24

Докосвай ме... повярвай, че съм истинска.

Във страстен танц телата да танцуват.

Разпалваща жарава съм  разпръсната,

безброй искрици в тебе ще палуват.

Усмихвай се... разказвай ми със устните,

с целувки нежни бавно ме изричай.

Докосвайки,  рисувай ме със пръстите,

в очите мои трепетно надничай.

Обичай ме... във тази нощ единствена,

след изгрева ще бъда парещ  спомен.

Повярвай ми, във този час съм искрена.

“Обичам те”... прошепвам в миг отронен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...