25 mar 2007, 17:41

ОТРОНЕН МИГ

  Poesía
1.3K 0 24

Докосвай ме... повярвай, че съм истинска.

Във страстен танц телата да танцуват.

Разпалваща жарава съм  разпръсната,

безброй искрици в тебе ще палуват.

Усмихвай се... разказвай ми със устните,

с целувки нежни бавно ме изричай.

Докосвайки,  рисувай ме със пръстите,

в очите мои трепетно надничай.

Обичай ме... във тази нощ единствена,

след изгрева ще бъда парещ  спомен.

Повярвай ми, във този час съм искрена.

“Обичам те”... прошепвам в миг отронен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...