Mar 25, 2007, 5:41 PM

ОТРОНЕН МИГ

  Poetry
1.3K 0 24

Докосвай ме... повярвай, че съм истинска.

Във страстен танц телата да танцуват.

Разпалваща жарава съм  разпръсната,

безброй искрици в тебе ще палуват.

Усмихвай се... разказвай ми със устните,

с целувки нежни бавно ме изричай.

Докосвайки,  рисувай ме със пръстите,

в очите мои трепетно надничай.

Обичай ме... във тази нощ единствена,

след изгрева ще бъда парещ  спомен.

Повярвай ми, във този час съм искрена.

“Обичам те”... прошепвам в миг отронен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...