Mar 25, 2007, 5:41 PM

ОТРОНЕН МИГ

  Poetry
1.3K 0 24

Докосвай ме... повярвай, че съм истинска.

Във страстен танц телата да танцуват.

Разпалваща жарава съм  разпръсната,

безброй искрици в тебе ще палуват.

Усмихвай се... разказвай ми със устните,

с целувки нежни бавно ме изричай.

Докосвайки,  рисувай ме със пръстите,

в очите мои трепетно надничай.

Обичай ме... във тази нощ единствена,

след изгрева ще бъда парещ  спомен.

Повярвай ми, във този час съм искрена.

“Обичам те”... прошепвам в миг отронен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...