28.09.2006 г., 10:55 ч.

Отронвам се като премръзнал лист 

  Поезия
603 0 16

Не ти ли дадох всичкото, което

съхраних за теб, оставайки без дъх,

та днес в прибоя на сърцето

глъхнат думите и мрат?

 

Не ти ли сторих път по острието,

оставило ме вече без душа,

та ми поднасяш получувства, за което

очакваш пак да ти благодаря!

 

Не ти ли стоплих смръзналата зима

и в зноя ти не те ли утолих?

Та в жажда днес неутолима

отронвам се като премръзнал лист.

 

Аз сто пъти от тебе се отрекох -

ти сто пъти се връщаше по-цял,

за да намразя синеоката ти мисъл,

че цял живот за мене  си копнял.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??