Отронвам се като премръзнал лист
Не ти ли дадох всичкото, което
съхраних за теб, оставайки без дъх,
та днес в прибоя на сърцето
глъхнат думите и мрат?
Не ти ли сторих път по острието,
оставило ме вече без душа,
та ми поднасяш получувства, за което
очакваш пак да ти благодаря!
Не ти ли стоплих смръзналата зима
и в зноя ти не те ли утолих?
Та в жажда днес неутолима
отронвам се като премръзнал лист.
Аз сто пъти от тебе се отрекох -
ти сто пъти се връщаше по-цял,
за да намразя синеоката ти мисъл,
че цял живот за мене си копнял.
© Росица Петрова All rights reserved.
