Отрова
Поредна чаша пълна вдигам в този час,
не съм вече човекът, който беше с вас,
болката си аз с отровата ще умъртвявам
и вече да се върне "Тя" ще се надявам.
Поредна чаша вдигам, пълна със текила,
за момент мислите и чувствата затрила.
Пак пейзажът започва да избледнява,
пак започва душата леко да забравя.
Поредна чаша, приятелю мой, надигам
и деня, в който краят дойде, проклинам.
Навлиза пак отровата във вените,
преобръща се кръвта от дните, черните.
Остави ме, стари мой приятелю, самичък,
не желая докрай да прося и да съм едничък,
остави ме, продължавам отрова да наливам
и сълзите си в забрава да заливам.
Върви, не страдай с мене тази вечер,
запази се ти във времето разделно вечен.
Поредна чаша пак аз допълвам
и вече просто времето до края си запълвам.
Остави, върви, не искам рамото ти вече,
остави отровата тихичко да си тече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Димов Всички права запазени
Няма вечено сърцето ти да е разбито.