Sty4ka7a (Стоян Димов)
7 1
3.02.2010 г., 11:54 ч.

Отрова 

  Поезия » Друга
870 0 3

Поредна чаша пълна вдигам в този час,

не съм вече човекът, който беше с вас,

болката си аз с отровата ще умъртвявам

и вече да се върне "Тя" ще се надявам.

Поредна чаша вдигам, пълна със текила,

за момент мислите и чувствата затрила.

Пак пейзажът започва да избледнява,

пак започва душата леко да забравя.

Поредна чаша, приятелю мой, надигам

и деня, в който краят дойде, проклинам.

Навлиза пак отровата във вените,

преобръща се кръвта от дните, черните.

Остави ме, стари мой приятелю, самичък,

не желая докрай да прося и да съм едничък,

остави ме, продължавам отрова да наливам

и сълзите си в забрава да заливам.

Върви, не страдай с мене тази вечер,

запази се ти във времето разделно вечен.

Поредна чаша пак аз допълвам

и вече просто времето до края си запълвам.

Остави, върви, не искам рамото ти вече,

остави отровата тихичко да си тече...

© Стоян Димов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??