Отрова
Поредна чаша пълна вдигам в този час,
не съм вече човекът, който беше с вас,
болката си аз с отровата ще умъртвявам
и вече да се върне "Тя" ще се надявам.
Поредна чаша вдигам, пълна със текила,
за момент мислите и чувствата затрила.
Пак пейзажът започва да избледнява,
пак започва душата леко да забравя.
Поредна чаша, приятелю мой, надигам
и деня, в който краят дойде, проклинам.
Навлиза пак отровата във вените,
преобръща се кръвта от дните, черните.
Остави ме, стари мой приятелю, самичък,
не желая докрай да прося и да съм едничък,
остави ме, продължавам отрова да наливам
и сълзите си в забрава да заливам.
Върви, не страдай с мене тази вечер,
запази се ти във времето разделно вечен.
Поредна чаша пак аз допълвам
и вече просто времето до края си запълвам.
Остави, върви, не искам рамото ти вече,
остави отровата тихичко да си тече...
© Стоян Димов All rights reserved.
Няма вечено сърцето ти да е разбито.