Отрова
Пила съм с тебе отрова
бавно, на глътки, с тъга,
мислех, че съм обичана,
но заблуда е била любовта.
Умирала съм всяка минута
усмихната, без капка сълзи,
и галила съм тебе, обич,
а защо мълчал си, кажи!
Пила съм с тебе отрова
бавно, на глътки, с тъга,
чашата - до дъно - горчива
изпила съм, а сега съм сама.
бавно, на глътки, с тъга,
мислех, че съм обичана,
но заблуда е била любовта.
Умирала съм всяка минута
усмихната, без капка сълзи,
и галила съм тебе, обич,
а защо мълчал си, кажи!
Пила съм с тебе отрова
бавно, на глътки, с тъга,
чашата - до дъно - горчива
изпила съм, а сега съм сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Тонева Всички права запазени
