rozita-p (Росица)
120 1328
29.03.2011 г., 14:42 ч.

Отрова си 

  Поезия
932 0 16

Отрова си, любими, а аз съм наркоман

с единствено упорство за следващата доза.

Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,

когато си микрон с фатална диагноза,

 

когато и да дишаш, не значи, че си жив

и ако заговориш, сгъстяваш тишината,

и всеки лъч надежда до теб достига сив,

защото цветовете останаха в дъгата,

 

а няма вече даже кой да направи дъжд.

В сърцето ми порасна последната Сахара.

Отрова си, любими, но не за наведнъж

и вместо бърза смърт, аз просто ставам стара.

 

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??