Отрова си, любими, а аз съм наркоман
с единствено упорство за следващата доза.
Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,
когато си микрон с фатална диагноза,
когато и да дишаш, не значи, че си жив
и ако заговориш, сгъстяваш тишината,
и всеки лъч надежда до теб достига сив,
защото цветовете останаха в дъгата,
а няма вече даже кой да направи дъжд.
В сърцето ми порасна последната Сахара.
Отрова си, любими, но не за наведнъж
и вместо бърза смърт, аз просто ставам стара.