rozita-p (Росица)
120 1324
Mar 29, 2011, 2:42 PM

Отрова си 

  Poetry
961 0 16

Отрова си, любими, а аз съм наркоман

с единствено упорство за следващата доза.

Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,

когато си микрон с фатална диагноза,

 

когато и да дишаш, не значи, че си жив

и ако заговориш, сгъстяваш тишината,

и всеки лъч надежда до теб достига сив,

защото цветовете останаха в дъгата,

 

а няма вече даже кой да направи дъжд.

В сърцето ми порасна последната Сахара.

Отрова си, любими, но не за наведнъж

и вместо бърза смърт, аз просто ставам стара.

 

© Росица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??