6.04.2008 г., 22:49

Отровата в мен!

724 0 1
Всеки път, щом те зърна,
се влюбвам в теб до полуда,
ала щом за миг те изпусна,
ме грабва от ревност покруса...
Всеки път, когато сред чужди
твоят глас прозвънява,
отровата в мен се събужда
и сърцето ми жестоко прояжда...
Ала когато ми кажеш... Обичам те
и твоята обич пак ме поглъща,
тази ревност от тежка отрова
във лек от любов се превръща...
Когато нощем съм сам със моите мисли
и тихо тъгува сърцето,
знам, че очите твои-звездици
само за мене светят в небето...

Всеки път, когато зърна лицето ти,
аз се влюбвам в теб до полуда,
ала за миг някой друг заговори ли те,
в мен става нещо и прояжда сърцето ми!

Всеки път, когато си в компания или си с момчета,
отново тази отрова ме кара да мисля нетрезво,
ала когато ти ми кажеш: "Обичам те!",
в този миг тази отрова се превръща в лек.

Когато нощем остана сам с моите мисли,
се питам каква е тази странна отрова, няма ли лек?
И когато се вгледах в звездното небе,
открих отговора, който толкова дълго търсех.

И една истина бе, че сърцето ми те ревнува
от всеки мъж, който те погледне в очите,
но знам, че тези две сини очи са мои,
защото те обичат само мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки път щом те зърна
    се влюбвам в теб до полуда,
    ала щом за миг те изпусна
    ме грабва от ревност покруса...
    Всеки път когато сред чужди
    твоят глас прозвънява
    отровата в мен се събужда
    и сърцето ми жестоко прояжда...
    Ала, когато ми кажеш...Обичам те
    и твоята обич пак ме поглъща
    тази ревност от тежка отрова
    във лек от любов се превръща...
    Когато нощем съм сам със моите мисли
    и тихо тъгува сърцето
    знам, че очите твои-звездици
    само за мене светят в небето...

    Това е моят вариант...за твоята прекрасна идея
    Много ми харесва чувството, което влагаш в стиховете си...
    то е огромно и поглъщащо...и му трябват най-точните думи.
    Дано ти хареса. с много обич и уважение, Романтично момче.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...