Всеки път, щом те зърна,
се влюбвам в теб до полуда,
ала щом за миг те изпусна,
ме грабва от ревност покруса...
Всеки път, когато сред чужди
твоят глас прозвънява,
отровата в мен се събужда
и сърцето ми жестоко прояжда...
Ала когато ми кажеш... Обичам те
и твоята обич пак ме поглъща,
тази ревност от тежка отрова
във лек от любов се превръща...
Когато нощем съм сам със моите мисли
и тихо тъгува сърцето,
знам, че очите твои-звездици
само за мене светят в небето...

Всеки път, когато зърна лицето ти,
аз се влюбвам в теб до полуда,
ала за миг някой друг заговори ли те,
в мен става нещо и прояжда сърцето ми!

Всеки път, когато си в компания или си с момчета,
отново тази отрова ме кара да мисля нетрезво,
ала когато ти ми кажеш: "Обичам те!",
в този миг тази отрова се превръща в лек.

Когато нощем остана сам с моите мисли,
се питам каква е тази странна отрова, няма ли лек?
И когато се вгледах в звездното небе,
открих отговора, който толкова дълго търсех.

И една истина бе, че сърцето ми те ревнува
от всеки мъж, който те погледне в очите,
но знам, че тези две сини очи са мои,
защото те обичат само мен!