Между четири
стени моята
душа стои.
В леглото до
тебе спи.
Казва неща,
които искаш
да чуеш в нощта.
Кротка и смирена
до тебе тя върви сега.
Без крила остави я ти,
мечтите ù уби дори.
От свобода лиши
сърчицето ù едно,
оставяйки го
на твоята
милост и съдба -
на таз земя!
© Надя Донкова Всички права запазени