May 11, 2013, 10:37 AM

Отровна любов!

  Poetry » Love
791 0 0

Между четири

стени моята

душа стои.

В леглото до

тебе спи.

 

Казва неща,

които искаш

да чуеш в нощта.

Кротка и смирена

до тебе тя върви сега.


Без крила остави я ти,

мечтите ù уби дори.

От свобода лиши

сърчицето ù едно,

оставяйки го

на твоята

милост и съдба -

на таз земя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Донкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...