Всяка твоя липса
ме черпи с отрова.
Аз пия бавно,
не спирам.
Трупа се в моето тяло.
Отравя ме бавно, полека.
Вчера пих за обяд,
днес - за вечеря.
Застивам тихо,
на себе си чужда.
Края си чакам,
ала мен ли убивам,
или душата ми пуста,
дето веч е умряла.
Как се понася
тази любовна отрова?
От най-близкия
тази зловеща почерпка.
Може би в негово име
се пие до дъно и се чака за още.
Оловна клетка
се е в мене отляла.
Спасение няма,
да помръдна не мога.
И като скелет само тя
от мене остава,
споена от мойта любов
и "Наздраве"-то твое отровно.
© Диа Всички права запазени