Всяка твоя липса

ме черпи с отрова.

Аз пия бавно,

не спирам.

Трупа се в моето тяло.

Отравя ме бавно, полека.

Вчера пих за обяд,

днес - за вечеря.

Застивам тихо,

на себе си чужда.

Края си чакам,

ала мен ли убивам,

или душата ми пуста,

дето веч е умряла.

Как се понася

тази любовна отрова?

От най-близкия

тази зловеща почерпка.

Може би в негово име

се пие до дъно и се чака за още.

Оловна клетка

се е в мене отляла.

Спасение няма,

да помръдна не мога.

И като скелет само тя

от мене остава,

споена от мойта любов

и "Наздраве"-то твое отровно.