Отровно жило
Сред живи отдавна мъртви
и мъртви, които са живи...
Движа се бавно, чувам слова,
които ми дават сили
да победя смъртта.
Няма власт над моята душа
нейното отровно жило.
Понякога съм тяло без душа,
душата тялото напуска,
политнала високо над света...
косите си разпуска...
Смирена връща се и пак
живот и радост в мен разплисква.
Понякога със мене е така.
Не зная, дали това, което е било
и бива пак, но сякаш чака
да го отключа, а то да оживее!
Дали това е знак,
че минало във мен живее?
Сред мъртви, които са живи.
И живи, които отдавна са мъртви.
Словата в мен проговарят,
че близко е времето и чакат
да ги посея...
Страх, като пожар помита
надеждите, срива, мечтите руши...
Страхът е истинска отрова
и жилото му се нарича смърт.
Страхът, когато ме опива,
пропускам светлият живот.
и мъртви, които са живи...
Движа се бавно, чувам слова,
които ми дават сили
да победя смъртта.
Няма власт над моята душа
нейното отровно жило.
Понякога съм тяло без душа,
душата тялото напуска,
политнала високо над света...
косите си разпуска...
Смирена връща се и пак
живот и радост в мен разплисква.
Понякога със мене е така.
Не зная, дали това, което е било
и бива пак, но сякаш чака
да го отключа, а то да оживее!
Дали това е знак,
че минало във мен живее?
Сред мъртви, които са живи.
И живи, които отдавна са мъртви.
Словата в мен проговарят,
че близко е времето и чакат
да ги посея...
Страх, като пожар помита
надеждите, срива, мечтите руши...
Страхът е истинска отрова
и жилото му се нарича смърт.
Страхът, когато ме опива,
пропускам светлият живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
