Отшелник
Всяка сутрин танцува с мъглите,
вдишва с радост планинския дъх,
там, оставил, при тях... Суетите,
миг споделя с величествен връх!
А преди, да речем - три Луни, Те,
казват, бил е... досущ като Вас,
най-грижовно, поливал… мечтите,
имал покрив, Невеста... В тоз час,
много лошо го сръфал… Животът,
в изпитание срещнал го... с Нея!
.... Немотия, май рекли я, щото,
щом целуне те - спираш да пееш!
После, Булката, най-нелюбовно,
подарила му с трепет... Раздяла,
с него, веч, не било и... Удобно,
просто, някак си... Тя отлетяла!
И се срутило, с грохот, Небето,
храмът слънчев обагрило в сиво,
посветило в Отшелник, момчето,
злата карма... в тъга да отпива!
Днес е сам - и навярно Самотен,
търсещ смисъл сред Мир и Цветя,
скрит във Книга, издига се вопъл,
плач на мъничка, крехка... Душа!
А дъждът, тук, приижда - и вече,
в черни облаци, скътва... върха!
Виж, в очите му, сякаш - Човече,
блесва лик - на горчива... Сълза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
