Клиничният (Андрей Георгиев)
2 1
13.08.2022 г., 16:42 ч.  

Отшелник 

  Поезия » Философска
351 0 4

Отдавна чужд си на живота си,

напразно молиш да не бе -

мечтите те пилеят в пропасти

над вечно сивкаво море.

 

Какво ще стане щом изчезнеш,

ти - горделива капка дъжд?

А колко други като тебе

поемат дъх и изведнъж

 

по дъното се носят тежки

и вдишват от солта едва,

осъдени за всяка грешка

в безличната си уж съдба.

 

Далеч от светлината мека,

разливаща се в новия ден

за тебе споменът отеква

и губи се из вик смразен -

 

защо се молиш за пощада,

с какво, човеко, съгреши,

нима така ненужно страдаш,

защото мъртъв си, кажи?

 

Ела, отшелнико сиротен,

загледай се за миг в дъжда -

виж колко други капки просят

да зърнат пак повърхността.

 

Но чуй, отшелнико самотен,

живот и смърт са все едно,

те искат само жертва проста -

от тебе цялото добро.

 

Във мрака ти ще съблечеш ли

и лик, и чувства, и мечти,

и щом завинаги изчезнат,

ще бъдеш ли отново жив?

 

О, страннико, как би могъл

да вярваш сляпо на лъжа?

Не знаеш ли - добро и зло

те водят все към пропастта.

 

О, смъртнико, добре дошъл!

© Андрей Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??